Звездомания

Нощ, ясно небе, а ти пътуваш там високо над София. Спираш, отваряш прозореца на колата, поемаш дълбоко от чистия въздух и провесваш главата навън. Без музика, без непрекъснатото звънене на телефони, в тишината, където чуваш едвам долувим шепота на птичките. И така 20 минути под небето и звездите.
Видях дори падаща звезда! Но се спусна твърде бързо. Какво ли да си пожелая, дори нямах време да си помисля?
Любов, любов...искам само това!