COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

29 юли 2006

Има дни, има дни...

в които не върви... (група Такси)
Нали знаеш, сигурна съм, че и ти си ги усещал онези дни, моменти, в които нищо не може достатъчно дълго да заангажира вниманието ти. Нито телевизора, нито компютъра, нито книгата, нито готвенето, нито музиката. Просто седиш в къщи, сам самичък, на прага на предстоящия уикенд и се чудиш какво да правиш. Нито ти се говори, нито те свърта на едно място, не ти се и излиза. Липсва ти нещо, а не знаеш конкретно какво, прави ти се нещо, но не знаеш точно какво. А си сам в цял един апартамент и това прави самотата още по - дълбока. Точно предишната вечер си мислиш какъв купон можеш да направиш, дори и да не е купон просто можеш да се събереш с приятели и да подърдорите. Сам си все пак, защо да не използваш това време. Но петъшния ден минава в толкова работа и ангажименти, че изобщо нямаш време да помислиш за вечерта. И когато се прибираш установяваш, че всеки по това време вече си е направил плановете. Пък и просто нямаш настроение.
А и след като през деня научаваш за всичките провалени планове за морето съвсем се натъжаваш.
Ти в такива моменти какво правиш? Аз обиновенно пускам всички телевизори по стаите, и запалвам всички лампи. Може би търся начин да не се чувствам толкова сама и да направя атмосферата малко по - приятна за самата себе си. Във всяка стая предава различен канал. Обикаляш позяпаш тук малко, после там малко и то времето минава. С една дума цяла вечер правиш едно голямо НИЩО.
Почваш да мислиш как да излезнеш веднъж за винаги от това състояние, защото пред себе си поне можеш да признаеш, че ти често изпадаш в подобни моменти. Сякаш ги носиш непрекъснато в себе си. А нещата почти винаги зависят поне от двама души. Както в работата така и в личния живот. Ти никога не можеш сам да вземеш решението по въпроса, който те тревожи.
И така цяла вечер размишляваш, анализираш, бориш се с мислите и нищо не измисляш. Само се задълбочаваш и накрая се чувстваш още по - объркан. Започваш да си задаваш глупави въпроси, често пъти дори стигаш до още по - глупави изводи. Накрая вече се чувстваш толкова уморен от размисли и си загубил толкова време в безрезултатно лутане, че най - доброто, което можеш да направиш е да си легнеш и да заспиш, за да забравиш болката от това, че не си намерил начин да се почувстваш по - добре.
Мамка му, кой и какво ме е направило толкова чувствителна? И защо това все повече ми пречи от колкото помага? Как може в работата да си почти безкомпромисен, изпълнен с нестихваща амбиция, тичаш, гониш целите и ги постигаш, а излезнеш ли от офиса сякаш ставаш друг човек? Безкрайно лесно раним и вечно тъжен. Нима не искам да бъда щастлива?! Ами не мога да спра да мисля, как да го направя, дайте съвет?

7 Comments:

  • At 30 юли, 2006, Anonymous Teri said…

    Попадах в същите настроения като теб. И открих салсата, сега танцувам. Чувството да се въртиш на дансинга е неописуемо. Ще ми се някой ден да те взема на Салса парти, ще ти покажа някои лесни стъпки и вярвам, че ще прогониш черните мисли от себе си :)
    Не тъгувай, не се затваряй, защото това състояние може да отприщи нещо друго, ако продължи дълго време. Затова просто се опитай да го забравиш. Ако мечтаеш за Голямата любов, просто не мисли постоянно за нея, а се остави на течението, тя ще те открие рано или късно. Ще видиш и ще бъдеш изненадана, зашеметена и сърцето ти ще тупка от радост. Не мисли толкова за тези неща, защото рискуваш да се припознаеш, защото толкова силно копнееш.
    Това е което исках да ти кажа :) Усмихвай се и пръскай своя аромат :)

     
  • At 30 юли, 2006, Blogger Flower-che said…

    Аз вече година и половина живея по течението. А вярвай, толкова ми е чуждо това състояние и още не мога да свикна. Не е нормално за мен да се оставям на вятъра. Мислех си, че това ще бъде просто миг и то кратък ама явно греша.

     
  • At 31 юли, 2006, Anonymous Teri said…

    Скъпа Цвети, вкопчила си се в мисълта за голямата любов така силно, то се усеща. Недей, остави я за миг. Недей да пропиляваш настоящето в мисли за бъдещето и в тъга. Както съм ти казвал много пъти, ти си човек, който трябва да се гордее със себе си и да не се олицетворява с някой, дето кой знае кога ще му щукне да прослуша чалга, да пусне бирено коремче и да иска салатка с ракийката. Живей си живота!! Той е твой, не е нечий друг. Гордей се с това, което си, а не търси живота си някъде другаде!
    Хау!

     
  • At 31 юли, 2006, Anonymous Guess Who? said…

    нещата се случват, когато даден човек е готов за тях, никога по-рано. и както мисля че става - не когато си мислиш че си готов, а когато наистина си готов! тук е голямата разлика. защото в противен случай когато получиш нещо предварително (дори не е задължително да е наготово), не се оценява докрай, правят се грешки и се губи идеята. а когато нещо ти се случи и си готова - грешка няма. карма си е карма

     
  • At 31 юли, 2006, Anonymous Guess Who? said…

    Йеее, май мога да пиша коментари отново, бау-уау!

     
  • At 31 юли, 2006, Blogger Flower-che said…

    Оооохоо слънце привет. Радвам се, че оправи проблема, защото ми липсваха коментарите ти :-)).
    Иначе ние тази тема с теб веднъж я разисквахме дори тук в блога ми. Може и да има разлика между момента, в който ти чувстваш, че си готов и момента, в който реално си готов да се случи нещо определено. Ама трябва ли да означава това, че аз все не съм готова. Та на колко ли години трябва да стана тогава. И ако не съм готова, то май само аз съм си виновна?

     
  • At 01 август, 2006, Blogger Flower-che said…

    Тери :-) Ако забеляза публикувах коментара ти малко по - късно. Чудех се изобщо да го правя ли, защото всичко до някъде ми звучи като някакво обвинение, защо се чувствам така? Може и да греша, знам, че си добър човек. Но се почувствах виновно след прочита-факт!
    Това с чалгата, коремчето и ракията едва ли ще стане, прав си. Но ако ти по принцип преживяваш раздялата като я заменяш с нещо, аз до сега имах доста време да си намеря някакъв вид заместител, а определено не страдам от липсата на такива. И щом до сега не съм успяла, какво ти говори това? (при отговора на въпроса само изключи приказката, че надеждата умира последна, защото при мен да ти кажа тя почти никога не умира).
    Поздрави :-) и продължавай с коментарите, караш ме да се замисля за някой важни епизоди, които пропускам :-))

     

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home