Когато стана голям, блогър ще бъда, знам!

Преди няколко седмици попаднах на една интересна статия за блогването във вестник Капитал и реших да плагиятствам :-).

Блоговете са много модерни. Причината за това е, че всеки може да бъде автор. Творец. Дори писател. Също така е вярно, че 90% от това, което ще прочетете в онлайн дневниците (както още са наричани блоговете), се причислява към категорията на психологичната терапия, където чрез изливане на обърканото си съзнание едни хора преодоляват собствената си несигурност в настоящето. Това е прекрасно всъщност - по улиците виждаме значително по-малко изцъклени погледи и блуждаещи души. Личното авторство обаче същевременно е невероятно предимство. Щом толкова много хора могат свободно да изразяват мислите и чувствата си в електронен вид, силата на тяхното послание достига до още по-голямата група на читателите. Блогът дава отговори на елементарни въпроси и не се интересува от глобалния мир. Блоговете наследиха личните уебстраници. Те са втората еволюционна стъпка в приемствеността на потребителите в боравенето им със световната мрежа. И ако личната уебстраница като форма на изява беше обречена на изчезване в конкуренцията с корпоративните сайтове, блогът се концентрира върху най-важното - простотата на публикуване и постигане на публичност. Нещо се случва в интернет. Добро или лошо е все още рано да се каже. Със сигурност обаче е активно и различно. Говоренето от трибуна се премести онлайн. Постарайте се да съберете повече публика.

Не ви харесва случващото се около вас? Искате вашето мнение да бъде чуто? Искате да си направите блог? Помислете пак.

Когато човек стартира своя блог и има амбицията да го направи добър, трябва да разполага с две основни неща - много свободно време и изключително дебела кожа. Първото - за да успява да пише, редактира и отговаря на имейлите или коментарите към своите текстове, а второто - за да не се комплексира от въпросните коментари.

Успешните блогове правят странни неща с хората (под успешни разбираме тези с голяма аудитория). Робърт Скобъл, може би най-известният служител на Microsoft след Бил Гейтс и Стив Балмър, години наред тормозеше шефовете си със своя блог scobleizer.wordpress.com. С него той дори си спечели прозвището "най-известният корпоративен блогър в света". Десетки хиляди посещаваха блога му всеки ден. И така, докато един ден в него не се появи постинг, в който Скобъл обяви, че в живота има и по-важни неща от блоговете и технологично-корпоративната алабалистика и че напуска Microsoft. Шок и ужас настанаха в блогосферата, че и извън нея - новината бе отразена от Wallstreet Journal, Reuters и Financial Times. Все едно Бил Гейтс бе обявил, че напуска компанията. Не че не го направи, но това стана по-късно и въобще е друга тема.

Авторът на един от най-добрите блогове за маркетингово стратегическо планиране russeldavis.typepad.com Ръсел Дейвис обяви, че напуска поста си глобален директор на отдела за стратегическо планиране в Nike, за да се отдаде на консултиране на свободна практика, писане на книги за кафе, чай и сосове и за да поддържа блога си.

Въобще това блоговете не са лесна работа. Въпреки че в началото всички започват с намерението "просто да споделя неща, които ме вълнуват". След като "споделянето" започне да привлича по 500-600, защо не и 1000 човека на ден, авторът обикновено се взима по- на сериозно, започва освен свои коментари да развива теории по един или друг въпрос, да отделя повече време да проверява факти, да чете между редовете публикации в пресата и т.н. В един момент решава, че може да изкара и някой лев, пардон - долар, от цялата тази работа и слага Adwords каре, което му носи някакви пари от рекламната система на Google.

Така малко по малко популярните блогове по света започват все повече да приличат на своя архивраг - традиционните медии. Защото следващата стъпка е привличането на съмишленици, които също да поддържат блога. Един, двама, пет, десет... Блогове като boingboing.net, huffingtonpost.com, psfk.com се поддържат от големи екипи, но пък имат и големи реклами. От Adwords банери те преминават към нормална продажба на рекламно пространство. Екипите им започват да публикуват текстове от различни събития (конференции, рекламния фестивал в Кан) в реално време. Тази година за пръв път на блогър беше издаден пропуск за пресконференциите на говорителя на Белия дом. Така те постепенно се превръщат в онлайн медии с редакционен екип, а репортери са на практика всички, които четат блога. Като gawker.com, които в началото на годината стартираха проекта си Gawker Stalker - абсолютно всеки нюйоркчанин може да изпрати кратко съобщение като това: "Кейт Бекинсейл беше в Fiddlesticks Bar на Greenwich Avenue и гледаше мача Англия - Еквадор някъде около 11 часа сутринта. Тя беше с дъщеря си и с приятели."

Но да се върнем на по-обикновените блогове. За да имате успех в блогосферата, освен от свободно време и дебела кожа се нуждаете от още две важни неща - да имате какво да кажете и да можете да го кажете добре. Преди време интервюирах един PR практик от Англия и като стигнахме до въпроса за блоговете, той ми каза приблизително това: ако искат да не се провалят, блогърите трябва да престанат да мрънкат, защото аз не искам да чета как някой е потиснат, искам да чета как е постигнал успехите си.

ПП: За съжаление всичко, казано дотук, се отнася за щатската и западноевропейската част от блог пространството. За съжаление и поради редица фактори в България блоговете все още не са постигнали масов успех. Такъв, че традиционните медии, политиците и бизнесът да им обърнат внимание. Интернет аудиторията все още е малка, а голямата част от нея ползва глобалната мрежа, за да търси локално пиратска продукция. Светлите тонове в картината идват от yovko.net, eenk.com, kldn.net и т.н.

оригиналния текст на статията