COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

09 юли 2006

Италия - новият световен шампион

Броени минути след края на дузпите вече се знае. За 4-ти път в историята на това първенство Италия стана световен шампион спечелвайки финала срещу Франция на олимпийския стадион в Берлин. Италия влиза в историята на футбола като 18-ти световен шампион и гледайки сега радостта, която се изписа на лицата на 11-те футболисти ми се прииска да мога да се разходя из центъра на някой от големите италиански градове сред целия народ, който в този момент ликува. Спомням си какво беше тук през 1994г. Аз тогава бях доста малка, но помня, че след всяка победа на България отивах в центъра на София, за да празнувам и аз като всички българи. Не гледам футбол, не обичам тази игра, но обичам спорта и разбирам вълнението в този момент. Днес коментатора на мача завърши с думите "мъката и радостта вървят ръка за ръка". Така, като че ли е и в живота? Днес гледах само изпълнението на 5-те дузпи, за да видя края. И сърцето ми тупкаше по - силно от обикновенно, защото състезанията са нещо необикновенно. А безспорно с такива е изпълнен целия ни живот. Винаги се разстройвам и проливам някоя и друга сълза в такива моменти. От вълнение. Обичам състезанията и винаги е било така. Печелиш или губиш, няма значение. Важно е, че правиш някаква стъпка.
Сега лягам, защото съм уморена физически. Днес излезнах в 11 и се прибрах в 19.30 с една огромна торба и куп планове за морето, които цял ден правихме с компанията. Купих си бански, кърпа и чехли.....и замирисааа на мореееее :-)
И дано имаме повече победи в състезанията, на които съдбата непрекъснато ни подлага! :-)

1 Comments:

  • At 10 юли, 2006, Anonymous Анонимен said…

    Ох, да, поиска ми се и на мен да бъда в Италия в този момент. И аз си спомням 94-та година и то доста добре. Стоях в къщи, гледах мача по телевизията... Спечелихме. Навън започнаха да свирят фанфари, имаше репортаж от НДК. Не се стърпях, а изкочих и хванах автобуса към НДК. Целия автобус пееше "Всички сме за НДК! Всички сме за НДК". Едвам успя шофьора да убеди хората, че трябва да остави някои хора на Орлов Мост и на Графа.
    На НДК хората пееха, вървяха и развяваха знамена, не бях виждал такава радост да сплоти хората и то да не бъде политическа.
    На връщане се върнахме пеша. Имах 2 лева, с които си купих нещо и нямах пари за такси. То и таксита нямаше. Та тръгнахме с една група момчета с които се запознахме по пътя. Към Плиска ни заваля един порой, аз бях с дънкови дрехи и подгизнах страхотно. Едвам се прибрах, но се върнах щастлив. Беше невероятно да видиш и усетиш тази народна радост.

     

Публикуване на коментар

<< Home