Следобедна дрямка

Срам, не срам, хубаво, лошо, добре или зле ще си призная какво направих днес :-)

Трябваше да намеря едни тъпи драйвери за скъзи контролер, за да мога да инсталирам уиндоус на един сериал ата диск. Седнах отворих гугъл, почнах да търся....Времето - едно задушно такова, точно се бях върнала от обяд - можеш да си представиш как в това време ти се отразява и малкото ядене, което си поел и ти става едно тежко, започва да те мързи, тежи ти...та направо те боли ;-). Та и аз така седях на компютъра, охках, пъшках, докато в един момент си вдигнах краката на шкафчето до мен, опънах се на стола, смених 1,2 пози, докато преценя коя е най - удобната и дремнах известно време. Даже сънувах нещо! Честно ти казвам! Просто това беше предела на силите ми за днес. Нали знаеш онзи момент, в който чувстваш, че не можеш повече и ако не легнеш ще припаднеш? А често пъти една дрямка от 10-тина минути ми дава нужната енергия да изкарам до края на деня.

И така докато не звънна телефона и се оказа, че мен търсят :-(.

По интересен беше резултата - след телефонното обаждане се опитах пак да задрема ама не можах. Докато още бях заела удобна поза на стола си помечтах за следобедна закуска. А после си казах: "Ех, трябва да направим нещо относно следобедната почивка в този офис." После се сетих, че мога да си донеса походното легл. А колежката добави "само да не се скараме за него", ха ха. Станах, раз - два, направих две упражнения за разсънване. Протегнах се. Колежката през цялото време се усмихваше. После се преместих отпред и си викам "я да видя тия столове как са". Хоп, излегнах се там. Последва разговор с колежката:

- Ех как ми липсват сандвичите (имам впредвид сандвичите, които правят в кафето в съседство на нас - обикновени принцеси, но лошото е, че мястото е такова че наблизо няма какво да се яде и дори тези сандвичи ти се виждат превъзходни. Но те сега са в отпуск, жалко). Дали пък не можем да си имаме една такава малка скаричка за сандвичи?

- И ти представяш ли си - хладилник, скаричка. Ние ще станем 106 кг. (засмяхме се двете).

- А ти представяш ли си картинката, в която някой идва да си купи компютър, влиза в магазина, където във въздуха се носи мирис на печени филийки, ха ха.

После станах, за да отида да пишкам. Върнах се, влезнах в офиса с дълбока въздишка и казах:

- ОХ, чувствам се нов човек!

Последва неудържим смях... :-))

Петък, ден на майстора!

Така и не намерих тези драйвери...

А на теб - весел уикенд!