Сватбата на Емо и Теди

В неделя моя приятел Емо, при когото бях в Австрия за Нова година се ожени за Теди. Честно казано дали уморена от предишните дни или защото трябваше да стана толкова рано (дневна сватба знаете как е) отидох в не особено добро настроение. Мислех си, че няма да изкарам весело, защото те просто са други хора, живеят и се веселят по различен начин. Оказа се, че ужасно съм грешала. Сега след като всичко вече е факт смело мога да заява, че едва ли някога друг път ще присъствам на по - хубава сватба. Едва ли сега щях да пиша тук за тази сватба ако не бях истински впечатлена как едно подобно събитие може да не подлежи до край на традициите и тем подобни досадни за изпълнение части и да се превърне наистина в един красив спомен не само за младоженците, но и за всички гости.

Взимане на булка нямаше. Емо винаги си е мечтал в деня на своята сватба да види бъдещата си жена ей така неочаквано. И така и стана. Те затова хората казват внимавай какво си пожелаваш, защото мечтите се сбъдват! Ако трябва да бъда искренна не обичам църкви, защото не съм силно вярваща. Това място посещавам няколко (между 1-2 ) пъти годишно. И винаги на сватба доста досадна ми е била цъкровната част. Първо стоим прави като наказани, попа си пее нещо, което е трудно за разбиране, а обикновенно на втория етаж някакви каки грачат доста трагично. То по едно време почва да заприличва на погребение. Зле е, че се изразявам така, знам. Но след тази сватба всичките ми представи за църковен брак са силно променени. Емо и Теди се венчаха под арка окрасена с чудесни червени рози и зеленина. Под нея имаше две столчета, на които седяха те:

Всички останали седяха на столчетата пред тях на два етажа отпред и в ляво. Литургията продължи 1 час и за първи път не ми се ставаше. Рискувам да остана неразбрана за всичко казано по - долу затова ще спомена, че младоженците са адвентисти и религията им е доста различна. Църквата им не е отрупана с икони, няма свещи, няма много от нещата, които бихте срещнали в една обикновенна църква. Тяхната представлява една добре украсена огромна стая с много столове. Попове им не ходят с расо и не страдат от липса на самобръсначки. Литургията им по нищо не наподобява нашата. Като цяло ритуала им се състои в обяснение на това какво представлява семейството, какви неща е редно да прави мъжа и какво е отредено за жената. Бяха поканили пастора от виенската си църква. Този мъж обра всички овации. Каза едни житейски истини, за които никога не се бях замисляла. Съжалявам, че нямах диктофон. Спомена, че мъжа сключва брак, не заради собственото си щастие, а за да прави жената до себе си щастлива! Литургията се състоеше по - скоро в съвети как да съхранят брака си и как да се отнасят един към друг. Първо говори пастора от австрийската църква (който те специално бяха поканили), после този от българската църква, след това председателя на адвентските църкви за България. Посъветваха ги да не оставят родителите им да се бъркат, нито приятели, нито дори пасторите от църквата. Не четяха Библията, те по - скоро я тълкуваха със собствени думи, на достъпен за всички език и вадеха някакви истини и изводи от всичко това. През цялата церемония отзад на огромен екран се прожектираха снимки от тяхното подписване.
Граждански брак нямаше, защото той бе сключен в Австрия. След църквата се преместихме в ресторант "България". Аз се появих горда с най - хубавия букет!:

За мен няма по - романтично, по - красиво окрасено и подредено място за сватба от това:

За озвучаването през по - голямата част от сватбата бяха внесли 3 пиана. На тях се свириха доста яки хитове от време оно. Специално за сватбата бяха дошли семейства и приятели от Австралия, Англия, Германия, Канада, Америка и Франция. Дано никой не съм пропуснала, защото признайте трудно се организират толкова много хора от толкова различни краища на света. Беше много интересно, можеше да чуеш главно българска и английска реч. Кумът (заклет лондончанин) излезна с една реч от 4 страници и му бяха подготвили преводач. Но такъв не беше нужен и всички се уверихме в това, когато изненадващо за всички той заговори на български. Все пак човека се беше постарал! Личеше си огромното желание да зарадва всички ни и най - вече тези, които в този ден бяха в центъра на вниманието. Може да сричаше, трудно да се справяше, но в английския знаете, че доста от звуците са коренно променени или дори липсват. Но той сподели с всички как се е почувствал когато Емо и Теди са го поканили да им стане кум. Разказа какво мисли за България. И както и водещата каза 4 страници са доста завидна реч! Тя дори се шегуваше, че и президента на Република България не прави такова изявление в новогодишната нощ. Интересна беше и самата програма в ресторанта. Някой неща за първи път ги чувах. Например това, че който откъсне по - голямата част от питката на него ще приличат децата. И понеже не стига, че Емо нямаше късмет в това начинание ами и неговата част се счупи на две в ръцете му та баща му реши да се възползва от случая и да се пошегува "ще бъдат близнаци!". После майката на Теди, като успяла да съхрани семейния дух в 30 годишния си брак трябваше да предаде семейния огън представен от една купичка с запалено нещо в нея, което не разбрах точно какво е, но изглеждаше по този чудноват начин:

По - късно, за да споделят опит с младото семейство бяха избрани няколко семейства, които преди това "бяха командировали в различни страни от планетата, за да съберат опит". Това бяха тяхни приятели - семейства от Англия, Австралия, Франция и Австрия. Мъжете имаха за задача да дадат 5 съвета на Емо, а жените 5 такива на Теди. Някой бяха смешни, други дълбоко сериозни. Но от Франция го посъветваха да купи на Теди вила на френската ривиера и за да не скучаят да се сдобие и с една яхта за романтични разходки, за да запазят страстта във връзката си. Не помня точно кой посъветва Теди, когато дават футбол да не минава пред телевизора дори и по нощница. Друг съвет пък гласеше: ...и понеже любовта на мъжа минава през корема, когато някоя вечер той се прибере уморен след тежък ден, сготви някоя хуваба българска гозба и тогава кажи какво искаш! Ето как изглеждаше този момент:

Бяха подготвили и една кутия с късмети. На Теди се падна да кара новата кола, на Емо - да харчи семейните пари, да ходи по екскурзии (не уточнено сам или с кого, но той правилно прибави "свърши вече сам"), да поднася закуската в леглото и другите не ги помня.
За гостите на всяка маса имаше едно като брошурка такова много сладко със снимката на Емо и Теди:

Освен всичко друго на всеки бяха раздадени една малка картичка, на която да напишат някакви пожелания за семейството и един празен плик, на който да си напишем адреса и да очакваме снимка с младоженците. Много мило!
Познавам семейството на Емо от малка, но нямам особени спомени, защото съм била 2-ри клас. Сега когато бях за Нова Година при него в Австрия ми направи впечатление, че те живеят в невероятно спокойна атмосфера и разбирателство. Няма крясъци, викове, скандали. И знам, това не беше само за пред мен. Обикновенно семействата на младоженците в денят на тяхната сватба хфърчат да се разправят със сервитьори, които не са извадили всичко, за което е платено, с ди джейове за музиката, и все си организират нещо, което всява непрекъснато един смут, безпокойство и всеки става раздразнителен. Накрая празника се превръща в нещо досадно, от което никой нищо не помни в голямата лудница и стрес. Такива остават за съжаление и спомените за младоженците, непрекъснато напътствани от своите нервни родители. Този път обаче не беше така. И Емо и Теди и тяхните родители бяха изключително спокойни, усмихнати и имаха време да се видят с всеки по отделно, да поговорят и да усетят празника в добрия смисъл на думата. Имаше 18 малки и сладки шаферчета, всяко момченце си беше избрало по едно момиченце и се водеха за ръчичка в божествени костюмчета, направо да ги изяде човек. Имаше и около 8 шафера, в чиято роля бяха най - добрите приятели на Емо и Теди.
Теди хвърли своя букет. Добре, че и тази година не го отнесох, защото в последните години всеки път аз хващам букета, пък нищо и до днес не се е случило. След нея Емо хвърли своята обувка.
Интересен беше и края на сватбеното тържество. както винаги happy end! Преди 5 години Емо и още двама негови приятели се хващат на бас кой от 3-мата ще се ожени пръв. Залогът е този, който спечели замерва другите двама с две торти в денят на сватбата. Такаааа...тук настъпи лудо шоу. Крис доста се постара омазвайки творчески своите приятели заличавайки целите им физиономии. Резултатите бяха плачеби и доста забавни. Спечелилият също го отнесе по особен начин, булката нямаше как да се размине :-))

Изобщо сватба - мечта! Честито!