COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

21 юли 2006

Салса!

Един познат от две седмици ми разправя, че здраво се е запалил по салсата. Снощи се прибирах от Искър, където пак ходихме да караме джет. Стана късно, пътувахме в колата към София и един диск свиреше вече за не знам кой път. На изуст го научих! Разтърсих се за някакви други дискове. Никой от тях не беше надписан. Просто избрах един и го пуснах. И засвири...вълшебната музика на Los Panchos. Никога не го бях слушала. Сърцето ми се разтупка...испански език, обожавам го...Возех се, гледах през прозореца, полу полегнала, отнесена и потънала в мисли. Не казах нищо до София. Просто засилих музиката. Мечтаех си нещо, вече не помня какво (всъщност може би се досещам, аз все за едно и също нещо мечтая в последно време). Прибрах се в къщи някак тъжна и завладяна от ритмите. Потърсих в дата.бг испанска музика, но нямаше много резултати, даже почти никакви. Свалих доста латино и някакви други интересни неща, на които попаднах. Един от файловете беше озаглавен салса!
Днес ми гръмна суича при един токов удар, на който станах свидетел докато се къпех в банята. Сега нямам мрежа, а главния ми кабел за интернета е доста къс и стига само до прозореца ми, където всъщност си сложих суич съвсем на скоро. Пиша този пост седнала на леглото си с лаптопа, точно до прозореца, защото нямаше как да не споделя това. Чудех се какво да правя. Интернета не ми липсваше, защото...има и такива дни, в които компютъра дори не ми е интересен. Реших да видя какво се крие зад името на този файл "Салса". И попаднах на един прекрасен филм.
Салса е историята на едно момче, което свири на пияно, но в кръвта му кипи салсата. Отива в Париж, но се оказва, че никой там не приема момче от бяла раса. Просто не могат да си представят бяло момче да свири и още по - малко играе салса. Негов приятел му помага, докато най - накрая добива вид на истински кубинец и започва да дава уроци по салса. И както в приказките става, Реми се влюбва в едно момиче от курса. Но любовта е сляпа... Любимата му, която между другото е сгодена и на път да се омъжи се захласва по него и не разбира, че той всъщност е бял. Не искам да разказвам цялата история. Няма да е интересно на тези, които решат да гледат филма.
Но някой неща определено ще останат в съзнанието ми. Расизма...защо ли човек не може свободно да се захване с каквото си пожелае? С това, което е в сърцето и душата му, това, в което се чувства професионалист и способен да се раздава до край. Защо? Нима трябва да живеем в свят изпълнен с предрасъдъци? Не е ли глупаво да спазваме морал и закон когато става въпрос за един танц? Та ние белите какво, не можем да се отдадем достатъчно добре на музиката. Не защитавам белите, черните или жълтите, макар да не съм расистка. Но не е ли жалко да видиш как един млад човек зарязва бляскавото си бъдеще, за да преследва своята мечта и е спиран единствено от предрасъдъците на хората? За какво да се променя дори да става въпрос само за външния облик? Не е ли по - истинско да бъдем самите себе си? Стига с този театър. Ами какво да направя като не вярвам, че живота е една сцена, а ние актьорите, които играем на нея?
От друга страна аз не мога да си представя да живея в едновремешните условия на живот. Когато мъжът се избира от родителите по няколко признака - знатен род, образование, възпитание и т.н. Ми къде отива любовта бе хора? Вие нея за нищо я нямате! И ето какво става. Една жена се отпуска под акордите на салсата и какво се получава - танц изпълнен с толкова много чувство и еротика, колкото може би нямаше да види за цял живот, ако се беше омъжила за онзи очилатия. Но как нервно и стеснително излезна на дансинга, свита в нормите на поведение наложени от средата, в която живее, притеснена какво ще си помислят всички останали като я видят, и как само се поклащаше, нежно, като птичка, отворила широко влажните си очи, сякаш сега проглеждаше, седяла дълго време затворена в клетка, задушена и уморена. Това му се казва танц! Строгият поглед срещу предизвикателността, кой ще победи? Гледаш и усещаш как започваш бавно да се полюшваш и да се отлепяш от стола :-).
Ах, тази музика! Ех, това прозвуча като "Ах, този джаз". Но защо пък не? Какво значение има какъв стил слушаш, когато музиката те кара да летиш, тя е онова, което те пренася в друго измерение, където съществуваш само ТИ и ТЯ. И нищо друго не чуваш. Само нея!
От друга страна доста тъжно беше това, което бабата сподели със своята внучка. Изгубената любов, тази която я чакаш цял живот, накрая я срещаш, убеден - ТОВА Е! - но я губиш, тя побягва и не я виждаш никога повече. Всичко друго е фалш. Омъжваш се, мислиш си "добър заместител", но грешиш! Тъжно нали? Много вълнуващ беше момента, в който двамата възрастни се срещат след толкова много години, вече остарели и помъдрели, а той й казва "ти си същата, онази...". Та как би могла да бъде същата?! Но в неговите очи тя винаги ще остане същата!
А някой казват, че няма любов завинаги...!

4 Comments:

  • At 21 юли, 2006, Anonymous Teri said…

    Ако знаеш как ме зарадва този твой постинг, подскочих на масата от радост :)
    Много се радвам, че си усетила магията на салсата и много, много искам да танцуваме заедно :) Ще те науча на каквото знам! Ела в събота на партито и ще танцуваме! Не е трудно, ще те науча на основните стъпки, вярвам, че ще се омагьосаш :)
    Пък и ще ми е много приятно да потанцуваме. Сега се връщам от Салса купон, където танцувах и беше вълшебно. По едно време танцувах заедно с един приятел, който ми показваше стъпките, а аз малко преди това стоях забил поглед и си мислих, че е адски несправедливо, че не знам някои стъпки и че бих искал да науча нещичко в момента.
    И научих, беше хубаво, веднага след това упражних танца и не мога да ти опиша каква красота изпитах!
    Ела, ела да танцуваме, ела да се завъртим във вихъра на този красив танц! Така ми се иска да танцувам с някоя, която да няма нищо против още начинаещите ми движения :)

     
  • At 21 юли, 2006, Anonymous Teri said…

    Извинявай, запленен от танца не коментирах другата част от постинга ти, посветена на любовта и нейната трайност. Ще коментирам утре, а може и утре да танцуваме Салса, ако имаш желание, купони има почти всеки ден! :)
    Желая ти приятен и усмихнат ден, както усмихна моята вечер с този постинг :)

     
  • At 21 юли, 2006, Blogger Flower-che said…

    Зная, че си завладян ти от тези танци :-D.
    Аз обаче не помня да съм написала някъде,че искам да танцуват салса. Но, че не бих опитала ей така за кеф, но не съм изявявала публично подобно желание.
    По - скоро бях улисана от начина, по който танцуваха двамата главни актьори във филма :-). Те просто се изпиваха с поглед, правеха го сякаш като за последно без да им пука от нищо и никого, изцяло отдадени на ритъма. Такава страст, че не знам ако бях мъж и някой ми танцува така...клатушкайки нежните си форми :-))
    Интересното беше как жената излиза напълно скована на дансинга и в един миг открива, че не само може да тацува а направо е богиня. Но нормите, които и налага живота и хората в него не и позволяват да танува по този "мръснишки" начин. А кръвта и кипи и напира!
    Не знам дали филма е толкова добър, нали знаеш има филми, които гледани в определен момент действат по определен начин. Ако го бях гледала по друго време в друг ден вероятно нямаше да ми направи такова силно впечатление.

     
  • At 23 юли, 2006, Anonymous Teri said…

    не си казала, права си.

     

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home