Happy b-day to me and to my blog
Пожелавам си точно 2 неща - здраве и човек до себе си, защото смятам, че другите неща горе - долу си ги набавих.
Иначе винаги след рождения ми ден (защото празниците за мен почват от декември и завършват с рождения ми ден) си правя годишната разносметка. Изминалата година беше възможно най - лошата в живота ми. Дълго време се лутах, оставих се на вятъра и течението, което никога не ми се беше случвало, имах чувството, че се въртя в затворен кръг и бях силно объркана в намеренията и плановете за живота си. Писането в този блог често ме утешаваше. Покрай него се запознах и с нови хора - Тони, Мъро и Дони, за което много се радвам. Когато преди 1 година реших да създам този блог бях в доста големи колебания. Една от главните причини за това беше факта, че пишейки в блог ти все пак правиш част от живота си публично достояние - нещо, което малко ме тревожеше. После си обещах да пиша нещата такива каквито са с тайното желание да няма сърдити. И ако досега някой се е почувствал обиден, то моля да ме извини, не е било умишлено.
Какво още ми се случи през изминалата година ли? В началото на година все още бях в Холандия, връщайки се се разделих с любим човек, ходих на едно чудесно море, през септември се кръстих, станах и кръстница, края на ноември и почти целия декември се отклоних от правилния път за известен период от време, после имах най - ужасната си Коледа, Нова година прекарах различно и интересно. На 1-ви януари се събудих с целувка (наистина така ми се искаше да почна годината). После бях поставена в много интересни позиции в личен план, но за щастие за кратко. Смених си работата (утре правя месец на новото място и вече съм на мнение, че промяната ми беше нужна, наложителна и като цяло взех правилното решение), записах да уча второ висше (предстоят първи лекции) и завърших две нива по испански. Е, вероятно обаче не съм заслужила уважението на много хора, които не ми се обадиха на 8 март и което крайно ме разочарова. За рождения си ден - хмм мисля, че ми се обадиха най - близките и горе - долу съм доволна. Учудиха ме само две обаждания и още едно, за което почти не загубих бас. Аааа и нещо много интересно - тази година получих най - полезните си подаръци. Казвам това, защото наистина ми подариха неща, които до края на седмицата така или иначе възнамерявах сама да си купя и съвпадението наистина ме изненада. Вечерта купонясвах в клуб ДиМодулу, където направих резервация точно предишната вечер, когато всъщност ми хрумна да празнувам. Тази година отново се колебаех да празнувам или не? И отново както на 23- тата си годишнина събрах най - близките си приятели.
Общо взето това е, като си помисли човек за 1 година става реч, какво друго да ми се е случило?
2 Comments:
At 17 март, 2007, Анонимен said…
Честит Рожден Ден и на блогчето!
ама нещо много си го занемарила - като стара любов, към която се връщаш отвреме навреме за да си припомниш вкуса на виното.
Трябва по-често да пишеш тук, защото иначе ако не го правиш с любов (блога), по-добре го затвори. В случая смятам че съвета ми е градивна критика - знам че си заета, както и всички са заети и имат 100 хиляди неща за вършене на главата, но помисли и за изгубеното време на феновете, които често посещават твойто интернет кътче за да се осведомят за последните събития и живота през твоя поглед. Помисли за разочарованието им, когато няма нищо ново за четене, някоя любопитна снимчица...
:-P
става ли в някой от следващите постове (примерно след месец, хи-хи) да напишеш повече инфо за подаръчетата че много обичам практически подаръци!
At 19 март, 2007, Анонимен said…
Ето какво става, когато човек се емне с работа и чете през пръсти, пропуска важни факти :( Честит рожден ден, Цвети, жива и здрава, щастлива и изобщо, както, нали :))))))) Целувки и прегръдки (и сори, че със задна дата, срам)!
Публикуване на коментар
<< Home