Нова радост

Този ден си го бях заплюла за пазарен още от миналата седмица. Резултата са две покупки. Похвалвам се публично не за друго, а защото едното (якето - черно, кожено, класически прав модел идеално за пролетта и есента) искам да си го купя от три години, но всяка година оставам за следващата и така до днес, когато съм щастлива да нося на раменете си любимото ми яке (макар, че за щастие още е топло)! А този модел дънки харесах още преди година и половина, но бях сигурна, че на мен няма да ми стои добре ,макар че никога не бях пробвала. И винаги се обръщах след момичетата по улиците, които носеха подобни дънки. Е, сега вече може някой да се обръща и след мен :-) още повече, че точно там ми стоят най - гот.

Ходих на пазар отново сама. Така ми е най - добре и спокойно. Въпреки, че точно това разисквахме на скоро с един познат, който е на противоположното мнение. Но може би, защото е мъж. С жени трудно се ходи на пазар, аз съм се убедила в това! Всяка зяпа различни неща, суети се. Аз не съм такава. Обикалям бързо и мразя да пробвам 100 различни неща повечето, от които изобщо не са ми нужни просто ей така за тръпката. Не мога да си убия целия ден в шляене из магазините. Определено не ми е любимо.
Май и аз като други хора запълвам дупките в сърцето си с материални неща, но поне не се залъгвам, че това ще ме направи щастлива.
Днес се събудих отново в снощното си настроение и до момента никаква промяна. Не, че не се радвам за покупките, но те не могат да заменат други липси...