COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

09 април 2006

Мързелив уикенд

Вчера цял ден как не станах от този креват. Добре, че вечерта предложиха да ходим до клуб ДиМодуло, та някакси се навих да стана, само защото това е едно от любимите ми заведения, а може би беше. Иначе цял ден на почивки спах, ставах да ям от време на време, лежах и се ровех в интернет с лаптопа, цял ден не свалих пижамата :-))). Имам си нова пижама сигурно заради това толкова и се кефя ;-). Вечерта станах да изчистя с прахосмукачката и да се изкъпа, за да се приготвя от 20 ч. да гледам Вип Брадър. Остават още 2 дни до края и смятам този път да видя как ще завърши. Да ама за 40 минути се превърнах в телефонна централа. Всички ми звъняха един през друг, за да се организираме за вечерта и за какво ли още не. А аз все още не бях сигурна, че много ми се ходи, защото от 3 дни куцам с единия крак, а на другия вероятно или съм скъсала връзка или съм разтегнала сухожилие от тренировките. Предстои да разбера точната диагноза утре когато отида на лекар. Но вече седмица и малко повече не съм ходила на тренировки :-(. И честно казано много ме е страх какво ще ми кажат лекарите :-(. Иначе излезнахме доста късно, защото докато свърши Вип Брадър, докато някой хора се натуткат и т.н. Звъннах на една приятелка, която за изненада ми каза, че също се запътва към същото заведение. Не беше кой знае колко весело, компанията беше добра, но бяха сменили управитела, охраната и ди джея и това определено беше дало своето отражение :-(. Много ме е яд. Пък и през цялото време се притеснявах за кракът. Прибрах се в 5.30, не ми се спеше особено. А пък на връщане в колата пак се опита да ми прилошее, май още не съм се оправила и кръвното ми играе сериозни номера. Добре, че тук не съм сама като в Холандия та не се притеснявам толкова и да ми стане нещо все ще се оправя някакси и ще има кой да ми помогне.

1 Comments:

  • At 10 април, 2006, Anonymous Анонимен said…

    Feeling a little more sensitive than usual? That's not a problem as long as you're aware of it. In fact, this extra sense of perception will help you when it comes to reading certain difficult people in your life.

     

Публикуване на коментар

<< Home